Вавилонците не са имали надежда за радостен живот отвъд гроба и не са си представяли рай, в който покойниците да живеят живот, подобен на този, който са водили на земята. Те не правели разлика между справедливите и несправедливите, между добрите и лошите, а вярвали, че всички ще споделят една обща съдба и ще бъдат сведени до едно и също ниво след смъртта.

Вавилонците споделяли тази представа за безрадостното състояние на мъртвите с евреите, които считали Шеол, или Ада, за място, където мъртвите водят съществуване, лишено от всички радости на живота.