Божият град , философски трактат , защитаващ християнството, написан от средновековния философ Свети Августин като De civitate Dei contra paganos ( Относно Божия град срещу езичниците ) около 413–426 Г. СЛ . Шедьовър на западната култура , Божият град е написан в отговор на езически твърдения, че разграбването на Рим от варвари през 410 г. е едно от последствията от премахването на езическото поклонение от християнските императори. Августин отговаря, като твърди обратното, че християнството е спасило града от пълно унищожение и че падането на Рим е резултат от вътрешно морално разложение. Освен това той очерта своята визия за две общества, това на избраните („Градът на Бога“) и това на прокълнатите („Градът на човека“). Тези „градове“ са символични въплъщения на двете духовни сили – вяра и неверие – които се борят една с друга след падането на ангелите. Те са неразривно преплетени на тази земя и ще останат така до края на времето. Августин също развива своята теологична интерпретация на човешката история, която той възприема като линейна и предопределена , започвайки със Сътворението и завършвайки с Второто пришествие на Христос .