„Хипноза“ (1904) от Саша Шнайдер е силно символистично произведение, което изследва темите за контрол, власт и подсъзнание. Художникът, известен с въздействието си в символизма и неговите мощни алегории, създава образ, в който фигурата на хипнотизатора доминира над своите субекти. Централната фигура, с поглед, изпълнен с сила и концентрация, контролира телата и умовете на хората около него, предавайки усещане за психическа мощ и дълбок психологически контрол.

Композицията изобразява контраста между светлината и тъмнината, символизирайки борбата между съзнанието и подсъзнанието, между волята и подчинението. „Хипноза“ се разглежда като критика на модерното общество и влиянието на авторитетите върху индивидуалността и свободата на мислене.