И принуждавайки нашия характер вътре във вас да се усмихне… Това няма да се случи, ако ние не се усмихнем първи. Да се ​​опитваме да повлияем на външната реалност, без първо да повлияем на възприемането на реалността в нас, е неефективно действие – точно като да поискаме образа ни в огледалото да се усмихне, без да сме се усмихвали преди това. Единственият начин, по който се създава нашата реалност, е отвътре навън. Когато гледаме реалността и се оплакваме или обвиняваме какво се случва навън или други хора, ние пропускаме важната точка, че няма нищо отвън, което да не е създадено преди в нас… и в същото време се отказваме от силата си да създаваме промяна, която ще се отрази в нашата реалност. Все едно да стоиш пред огледалото и да крещиш на нашия герой, че вече ще се усмихнеш...